* * *

Калина гърло боляло

Галунка гърло болеше,
свекърва й я цереше.
Какви и бяха цярове -
от черна змия главата,
на пъстър смок сърцето,
от зелен гущер краката.
Колкото цери, по боли,
ни оздрава, ни умира.
Галунка Марко думаше:
- Марко ле, първа пръвнино,
стига ма цери майка ти,
майка ти - мойта душманка!
Хайда ме, Марко, заведеш
и мама да ме поцери,
и мама да ме погледа...
Че стана Марко, изведе,
изведе кола писана,
изкара серез биволи,
качи Галунка в колата.
Вървели, що са вървели,
Марко Галунки думаше:
- Стани, Галунке, да видиш
бащини росни ливади.
Мълчи Галунка, не дума.
Вървели, що са вървели,
пак й са Марко обажда:
- Стани, Галунке, да видиш
бащини лозя стигнахме.
Пак се Галунка не обажда.
Вървели, що са вървели,
Марко Галунки викаше:
- Стани, Галунке да видиш
вашето село се вижда.
Кога я Марко погледна -
лежи Галунка умряла.
Че се изясно провикна:
- Божне ле, вишни, високи,
какво да сторя, направя?
Ако си напред отида,
какво ще каже майка й:
"Девет години не идва,
умряла ли ми я доведе?!"
Ако се назад повърна,
какво ще каже майка ми:
"Девет години я церих,
на пътя ли я умори?!"
Че извади ножче кръвниче
и се в сърцето прободе,
и на Галунка думаше:
- Лежи, Галунке, да лежим!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010