* * *

Жалба за либе-войник

- Велико моме, бяла българко,
що бяло переш, най черно носиш,
майка ли жалиш, дали стар татко?
Отговорила й Велика мома:
- Ни майка жаля, ни стар татко,
най си жаля първото либе,
че войник отиде, че се не върна,
конче му се върна, конче оседлано,
и на седлото писмо писано.
В писмото пише, пише говори:
"Жени се, жени, Велико моме,
мене не чакай, аз се ожених,
аз се ожених за една мома,
на снага тънка и висока,
на лице бяла и червена,
тя се казва черна сърбойка."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010