* * *

Жалба за либе-войник

- Що си легнало, Дойне ле, що си легнало, да, и,
та си заспало, долу на пато,
долу на пато, на кръстопато,
дал макя жальиш ил стари баща?
Я Дойне си му вели, говори:
- Ни макя жаля, ни стари баща,
ами си жаля първото либе.
Снощи дойдоа Симо дружина,
конь докараа със синьо седло
и на седлото писмо писано,
писмо писано, дума казано:
"Женя се, либе, я се ожених
за горноселка, за долноземка,
земнята ми е мека постилькя,
камико ми е мека згламница."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010