* * *

Жалба за либе-войник

Тодорка на стол седеше,
любовно писмо пишеше,
писмото й пише, говори:
"Стояне, либе Стояне,
като ти писмото пишех,
с бистри го сълзи обливах.
Стояне, либе Стояне,
защо ми писмо не пишеш,
дали те турци убиха,
или те гърци плениха?"
Стоян си писмо получи,
получи и го прочете,
и друго назад отвърна,
писмо му пише, говори:
"Тодорке, либе Тодорке,
Тодорке, пиле шарено,
знам, че ви й мило за мене!
За мене, либе, не очаквай,
мене ме, либе, раниха
в челото между веждите,
не мога, либе, да чета,
нито пък, либе, да пиша...
Жени се, либе, годи се,
за мене, либе, не очаквай,
защо се живо с живо прегръща,
умряло се назад не връща."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010