* * *

Жалба за либе-войник

Марийка на стол седеше,
любовно писмо четеше,
хем го четеше и плачеше,
майка й из врата влизаше
и на Марийка думаше:
- Марийке, мила мамина,
що четеш писмо и плачеш,
дали ти любов дотегна,
или ти живот омръзна?
Марийка мама си думаше:
- Мамо ле, стара мале ле,
като ме питаш, да кажа.
Туй писмо, майко, от Гьорги,
писмото пише, нарежда:
"Жени се, Мико, венчавай,
за мен не ми се надявай,
тук стават сватби големи
със сватове и калесници,
де когот срещнат калесват,
някого леко в ръката,
в ръката или в крака;
някого тежко в главата,
на място пада, умира.
И мен, Марийке, калесаха,
краката от коленете,
ръката и то дясната,
с лявата писмо нареждам,
да дойдеш, Мико, да видиш,
на какво, Мико, замязах...
Казвам ти, Мико, повтарям,
жени се, Мико, венчавай,
за мен не ми се надявай!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010