* * *

Жалба за либе-войник

- Велико моме, що бяло тъчеш,
що бяло тъчеш, а черно носиш?
Дали си жалиш старата майка,
старата майка, стария татко?
- Нито си жаля старата майка,
старата майка, стария татко,
а най си жаля първото либе,
на война отиде и се не върна,
а най се върна негово конче,
негово конче със синьо седло,
под седло писмо, в писмото пише,
в писмото пише, пише и говори:
"Жени се, Велико, мене не чакай,
мен ме, Велико, тук ожениха,
за едно момиче, тънко и високо,
тънко и високо, много хубаво...
На име Велико, пушка бойлия,
пушка бойлия, сабя френгия!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010