* * *

Жалба за либе-войник

- Вело, Велико! Що бело переш, що църно носиш?
Ил' майка жалиш? Ил' баща тъжиш?
- Дружки, другарки, (как да ви река,)
как да ви река, как да ви кажа,
срам е от люди, грех е от Бога.
Ни майка жала, ни баща тъжа,
лю си жала първото любе,
първото любе що е загинало,
сеа мало-много до три године.
Дружина пойде, дружина дойде,
по дружината коньо си е пущил,
на коньо има зелено седло,
на седло има, бре, бела кньига,
бре, бела кньига, ял църно писмо.
- Вело, Велико, що пее кньига?
- Дружки, другарки, как да ви река,
как да ви река, как да ви кажа,
кньигата пее: "Нека се жени
Вела Велика, ми да ме чека,
язи си любем влашка влахиня,
ке ме излъже, ке ме измаме.
Нека се жени Вела Велика мощне далеко,
мощне далеко от моята майка,
да не га гледа моята майка,
неа да гледа, мене да плаче,
мен да плаче, мен' да жали."
Те й велет и говорет:
- Вело, Велико, изпиши кньига,
(изпиши кньига,) пущи на Стоян,
нека си дойде млади Стоян,
му се родило едно мъжко дете,
нека дойде да си го кръсти.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010