* * *

Жалба за либе-войник

Садила мома лозье по море,
лозье по море, дунке по брега.
Ден го садила, два се каяла:
- Ей, лозье, лозье, ти, бело грозгье,
кому те садим, кому те копам,
када си немам нигде никога,
само си имам йеднога Бога,
йеднога Бога, еднога либе!
Господ високо, либе далеко,
либе далеко, преко Църно море,
преко Църно море на дюкян седи,
на дюкян седи, и ми писмо прача:
"Жени се, либе, оженил съм се,
оженил съм се, намерил съм си,
намерил съм си баш како тебе,
баш како тебе тънка-висока,
баш како тебе бела-цървена!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010