* * *

Жалба за либе-войник

Марийка в градинка седеше,
бела къделка предеше,
любовна песен пееше:
- Боже, мили Боже,
останах от малка без майка,
а сега съм си либе залибила
и оно войник отиде.
Да знам, да е живо -
песну да пеем;
да знаем, че мъртво -
жално да заплачем...
И на Марийка хабер пристигна:
"Я мани, Марийке, песен любовна,
я запей песен тъжовна,
че ти е либето, Марийке, убито,
убито в Македонските планини."
Марийка хабер зачула,
белу къделко върлила,
черно на главу надбулила,
алтън от шийка върлила
и е жално Марийка заплакала:
- Че от малка съм без майка останала,
па съм си либе залибила,
но и сега съм без нега останала,
но я че друго да любим,
но нема Стояна да видим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010