* * *

Жалба за либе-войник

Митър на война отива,
всичка го рода изпраща,
момите с китки алени,
момците с вино червено.
Любе му китка даваше,
даваше и нареждаше:
- Любе Митре ле, Митре,
като отидеш на Дунава
китка да си потопиш,
ако ти китка весела,
да знаеш, любе ле,
че аз съм се, любе, сгодила
за друго любе по-хубаво.
Митър писмо пишеше,
на бяла книга - черно писмо:
"Жени се, либе, жени,
че аз любе, Велико, за мома,
за мома добруджанка се сгодих,
за пушка манлихера,
за бомба картечница.
Ако искаш, любе, да знаеш,
мойта мома Черна земя се казва.
Жени се, любе Велико,
мене, любе, не чакай!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010