* * *

Жалба за либе-войник

Мома седила по море лозье,
по море лозье, по брега дуньки,
по брега дунки, по края нарамги.
Ден го садила, два се каяла:
- О, лозье, лозье, ти, бело грозгье,
като те садим, кой че те копа,
като те копа, кой че те върже,
като те върже, кой че те бере,
като си немам нийде никого?
Само си имам еднога Бога,
еднога Бога и перво либе.
Господ високо, либе далеко,
либе далеко на дълги друма,
на дълги друма, на Цариграда.
На Цариграда на дукян седи,
на дукян седи и писмо пише,
и писмо пише и мен го праща:
"Жени се, Добро, я съм се женил,
я съм се женил за презморкиня,
за презморкиня, бела гъркиня.
На лицето е бела-червена,
а ю снагата тънка-висока,
тънка-висока, на теб прилича.
Черни гарване су ми попове,
черни орлове су ми сватове."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010