* * *

Жалба за либе-войник

Марийка на стол стоеше,
любовно писмо пишеше
и го на Стояна изпрати.
Стоян си писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, говори:
"Стояне, либе Стояне,
къде се, либе, загуби,
загуби, не се обаждаш
в тая война ужасна?
Дали те турци убиха,
или те сърби плениха?"
Стоян си писмо написа,
написа и го изпрати.
Марийка писмо получи,
получи и го прочете.
Писмото пише, говори:
"Марийке, либе Марийке,
да знаеш, либе Марийке,
къде се либе намирам
в тая война ужасна.
Ние сме девет министри,
на девет царя везира.
На царя сватба правихме,
царя ни либе подари,
голяма дарба ни дари.
Кому главата от шията,
кому ръцете от рамене,
кому краката от колене,
а мене, либе, подари -
лявата ръка от рамото,
десния крак от коляното...
Марийке, либе Марийке,
годи се, либе, жени се,
за мене не се надявай,
за мене недей очаква,
Бог знае дали ще се върна!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010