* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Седнал ми беше Кара Никола
хляп да ми яде, ем да вечеря;
че вечеряли, софра дигнали,
софра дигнали, сън заюснали.
Че й заплака мъжката рожба,
мъжката рожба у злата люлка,
че се пробуди гюзел Милица,
че си погледна през прозорчето -
равни й двори пълно с хайдути.
Че си уловиха гюзел Милица,
че я улови тумба хайдути.
- Я казвай, казвай, гюзел Милице,
свекрум имане и свекървино,
- Ой ви вай вази, тумба хайдути,
нали ма знайти, нали ви знама,
аз като дойдох и аз заварих
дур девет зълви, девет етърви,
най-малка снаха на мъжка й рожба,
на мъжка й рожба фешчи набито.
Че па не каза гюзел Милица.
На сухо гърло восък турили,
на люто сърце огън горили,
че па не каза гюзел Милица.
Че отговаря тумба хайдути:
- Я казвай, казвай, гюзел Милице,
ако не кажеш, ний жа ти земним,
ний жа ти земним мъжката рожба,
мъжката рожба от злата люлка.
- Ой ви вай вази, тумба хайдути,
я си улезти у поницата,
че подигнете мрамур си камък,
че извадете тежко имане,
тежко имане свекрово,
свекрово ми и свекървино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010