* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Я, помълчете да послушаме,
дъл мома пей, дъл кавал свири,
дъл агне блей, дъл куче лай.
Че помълчели, че послушали -
ни мома пей, ни кавал свири,
ни агне блей, ни куче лай,
най ми са били върли хайдути,
че са ми уловили назлъмдже Добра.
Ем я мъчева, ем я питава:
- Я казвай, казвай, назлънджо Добро,
свекровото си тежко имане.
Добра си дума, дума отговаря:
- Ой ви вази, турци делийци,
турци делийци, баш кърджалийци,
скоро съм дошла, нищо не зная,
каквото зная - него ще кажа.
Свекър ми има злата копраля,
злата копраля, сребърно рало,
свекърва ми има сребърна хурка,
сребърна хурка, златно вретено.
Те нямат друго тежко имане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.