* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Какво се чува, чува зачува
татък ми долу в долната махла?
Мома ли пее по седенките,
овен ли блее в росно ливаде,
овчар ли свири с медни кавали?
Ни мома пее по седенките,
ни овен блее в росно ливаде,
ни овчар свири с медни кавали.
Най си мъчиха назладжа Добра
за свекрово си тъжно имане.
Хем я мъчиха, хем я питаха:
- Я казвай, казвай, назлъджа Добро,
свекрово си тежко имане!
Добра им тихо отговаряше:
- Което зная, него ще кажа.
Свекърва ми има златна хурчина,
златна хурчина със сребърно вретено.
Свекър ми има златно рало,
златно рало със сребърна копраля.
Пак я мъчиха, пак питаха:
- Близо ли й, Добро, вашето село,
човек да вика чува ли се,
куче да лае чува ли се?
Пак им Добра тихом говори:
- Далеч е, далеч, нашето село,
човек да вика не чува се,
куче да лае - пак се не чува.
Пак я мъчат и я разпитват.
Добра им нищо не каза
и те й главата отрязаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010