* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Дали съм била не била,
попска дъщеря съм била,
попска съм снаха станала,
попа съм свекър имала,
а попадия свекърва,
младо даскалче стопанче,
деверче, младо дяконче.
Имахме, мамо, имахме
до девет млади кумчета,
и девет млади кумички;
сготвихме гозби всякакви,
откупихме гайди и цигулки,
та ги на гости канихме,
на гости на повратки,
ядохме, мамо, и пихме,
веселба се веселихме.
Късно кумички изпратихме,
легнахме, мамо, заспахме.
Голямо е мурабе станало,
цяло е село избягало
и ние, мамо, бягахме,
мъжко си дете забравих,
та се назад повърнах,
мъжко детенце да взема,
мене ме турци уловиха
мъчиха и ме питаха:
- Я, обаждай, Тодорке,
свекрино тежко имане,
свекрино и свекървино.
Мъките, мамо, изтърпях,
имането не обадих.
Сажък на огън горещиха,
на врата ми го слагаха,
пак ме мъчиха и питаха,
пак търпях, мамо, не обаждах
верига на огън горещиха,
и пак ме питаха да кажа.
Бели ми гърди отрязаха,
мъчиха и питаха,
пак търпях, мамо, не обадих.
Мъжко ми дете заклаха,
не можах, мамо, да изтрая,
на девет места обадих,
ала на девет не обадих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.