* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Глас ми се чуе нейде в полето -
агне ли блее, славей ли пейе?
Не било славей, а най ми било,
а най ми било хубава Стойна,
де я измъчват пустите турци.
Хем я измъчват, дваж я изпитват:
- Я, кажи, кажи, хубава Стойне,
де ти е, Стойне, свекровото ти,
свекровото ти тежко имане?
- Хей, ой ви вазе, проклети турци,
кво да ви кажа, нищо не зная!
Квото да зная, ще ви обадя,
ще ви обадя, без да ви лъжа -
свекър ми има сребърно рало,
сребърно рало, златна копраля;
свекърва има сребърна хурка,
сребърна хурка, златно вретено.
На двора има петстотин кола,
петстотин кола, с рязани дъски,
и под дъските казан жълтици!
Отде ги зачу Стойнино братче,
Стойнино братче, по-мънинкото -
то си отишло, та изкопало,
та изкопало казан жълтици
и си ги скрило в влажни зимници.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.