* * *

Измъчват снаха да изкаже имане

Е море, излезте да послушате,
глас ми се чува в долните махали,
мома ми пее на седянката,
агне ми блее в росни ливади,
куче ли лае на полугаре,
петел ли пее на разсъмване.
Ни мома пее на седянка,
ни агне блее в росни ливади,
ни куче лае на полугаре,
ни петел пее на разсъмване,
а най била назлънджа Добра.
Върли хайдути Добра мъчеха,
хем я мъчеха, хем я питаха:
- Я казвай, казвай, назлънджа Добро,
свекървено си тежко имане.
Отговаря назлънджа Добра:
- Бре, ой ви вази, върли хайдути,
скоро съм дошла нищо не зная,
какво зная него ще кажа,
свекъра ми има сребърно рало,
сребърно рало, златна копраля.
Върли хайдути пак Добра мъчеха,
хем я мъчеха, хем я питаха:
- Я казвай, казвай, назлънджа Додро,
свекървено си тежко имане.
Отговаря назлънджа Добра:
- Каквото зная него ще кажа,
свекърва ми има сребърна хурка,
сребърна хурка, златно вретено.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.07.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.