* * *

Песни за Индже войвода

Инджето са го ранили
в очите между веждите,
между двете църни очи.
И пак Инджето бягаше,
бягаше, та се криеше
низ тъва гора зелена.
В гората срещна Ерина,
Ерина Граматикова.
Индже Ерини думаше:
- Ерино Граматикова,
къде си, мари, тръгнала
низ тъва гора зелена,
зелена гора странджанска,
самичка, та без дружина?
Пък Ерина му думаше:
- Индже ле, млада войвода,
в манастир, Индже, ще пода
рубата да си поцърня,
косата да си острига -
калугерица да стана,
оти се, Индже, научих,
че са те, Индже, убили,
пък я без тебе не мога!
Индже Ерини думаше:
- Ерино Граматикова,
не те, Ерино, приляга
калугерица да станеш,
че ти е бяло лицето
и ти са църни очите!
Мари Ерино, Ерино,
подай ми вода студена
с твойта чаша сребърна!
Той не си юбзе чашата,
еми хи кемер подаде,
кемер със жълти алтъньнье
и на Ерина думаше:
- Яко щеш цръква направи,
ели цръква, ели манастир!
Та я Ерина бедили,
бедили и окривили,
че е с хайдукькье ходила
и голям добив добила,
та е манастир градила,
манастир на Света гора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010