* * *

Песни за Индже войвода

Индже през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
бир заман беше весела,
пък сега си вяхнала,
вяхнала,изсъхнала.
Дали та пожар пожари,
или та слана попари?
Сред гора дърво високо,
на дърво пее пиленце,
пиленце гургуриченце,
то на Индже думаше:
- Индже ле, млада войводо,
нито я пожар пожари,
нито я слана попари.
Вчера оттука минаха
до три синджира роби.
Турци ги много мъчиха;
сичките громко плачеха.
Затова е гора вяхнала,
вяхнала, изсъхнала.
Индже си конче изведе,
преметна пушка през рамо,
сабя в ръце развъртя
и си турците достигна.
Всички ги Индже повали
и си робите отърва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010