* * *

Песни за Индже войвода

Тодорчо дума майци си:
- Мамо мо, стара мамо мо,
драго ми й, мамо, мило ми й,
да ходя в ичерянското,
вакли шилета да паса,
по високите могили,
до кладенеца по Минтеш,
по Дебелата могила,
по Габърова поляна.
Заканя ми са, мамо мо,
Инджето млада войвода
и Кара Кольо байрактар.
Мене ми дума Инджето:
- Тодорчо, клуцухорино,
расти, Тодорчо, порасти,
по-голям ерген да станеш,
по-голям и по-разумен,
по да изгориш майка си…
И да опалиш баща си!
Расте Тодорчо, направи
на полугаря агъли,
сам си шилята запасе…
Това е било есента,
би що би зима - мина са,
аче се пролят зададе,
зададе, запролятило.
Че са хайдути излезли
във ичерянско на Минтеш,
по Габърова поляна.
Цяло са лято ходили,
никому нищо не рекли.
Че са най-сетне отишли
на Тодорови агъли.
Че са Тодорчо хванали,
опак му ръце връзали,
връзали и покарали
до Габърова поляна.
Войвода дума Тодорчу:
- Тодорчо, дума войвода,
я земи дивит сребърян,
извади калем алтънен,
изпиши книга хайдушка,
до майки си я проводи,
майци си, още баща си.
нека баща ти продаде
ханчето на мегданчето
сред Сливен, сред чаршията,
да те баща ти откупи
от Индже млада войвода!
Тодорчо дума войводо:
- Индже ле, млада войводо,
я ми ръцете раслаби
и ми дай книга хайдушка,
на мама писмо да пиша.
Че са Инджето доближи,
та му ръцете раслаби,
Тодорчо писмо написа:
"Мамо мо, поздравявам та,
тейно ле, известявам ти,
да даваш мило за драго,
да даваш и да залагаш
нашето тежко имане,
да си ханчето продадеш,
ханчето на мегданчето.
Да ма тейно ле, откупиш
от Индже млада войвода!"
Баща му писмо получи -
като писмото прочете,
че стана Тодорчов баща,
не дава и не залага
Тодоровото имане.
От абаджии пари зе,
в конска ги торба завърза.
Че ги баща му понесе,
тежка потеря подигна.
Като през гора вървеше
и си парите носяше,
със крушов листев свиряше,
при хайдутите отиде,
до Габърова поляна.
Хайдути наред седяха,
Тодорчо диван стоеше.
Тодорчов баща поседна.
И си парите развърза,
развърза и ги зачете.
Тъмама парите прочете,
прочете, тесбим направи.
Войвода дума Тодорчу:
- Тодорчо, клуцухорино,
я си брадата намокри,
да те войвода обръсне,
да те майка ти не познай
че та хайдути ловили!
Че стана Тодор, Тодорчо,
че си брадата намокри…
Тамам Тодорча бръснеха,
силна потеря дофтаса,
търти Инджето да бяга.
Не си Тодорчо бягаше,
където бяга баща му,
най си Тодорчо бягаше,
където бяга Инджето.
Инджето гнява догневя,
сам си са назад повърна,
Тодорчу глава отряза
и на Тодорчо думаше:
- Да знаеш, Тодорчо, да помниш,
как са потеря подига,
кога та ловят хайдути!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010