* * *

Песни за Индже войвода

Заплакала е гората
и на гората вършето,
и на вършето листето,
и на полето тревата
заради Индже войвода:
- Де да е Индже да доде
редом земята да види,
гората да развесели,
селяни да си съживи!
Индже през гора минава
с петстотин млади юнаци
и на гората продума:
- Горо ле, горо зелена,
що си, горо, посърнала,
да ли та й слана осланила,
или та пожар попарил?
Гората мълчи, не дума.
На дърво седи славейче,
славейче, малко пиленце,
то на Инджето продума:
- Нито я слана осланила,
нито я пожар попарил.
Вчера оттука минава
дор три синджира със роби:
първия синджир бява
се малки моми,
втория синджир бява
се млади момци,
третия синджир бява
се млади булки.
Булките плачеха:
- Не е ли язък, ба Боже,
за наште мъжки рожбички!
Малките моми плачеха:
- Не е ли язък, ба Боже,
за наште мили майчици!
Пък малки момци плачеха:
- Не е ли язък, ба Боже,
за наште млади младини!
Как ще са от турско отървем
България да освободим!
Затуй е гора посърнала,
посърнала и повяхнала.
Като Инджета зачула
и си потеря дигнала,
и си робите стигнала.
Остра си сабя извади,
на две се страни завърти
и си робите освободи.
Че си всичките отидоха
по тевните мили домове,
на Индже ръка целуват,
сички го ранат и поет,
дето ги Индже освободи
да са при деца приберат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010