* * *

Песни за Индже войвода

Заплакала е горона,
горона и планинона,
и от горона дарвено,
и от дарвено чепено,
и от чепено листено,
и от листено слонцено,
и на чепено гнездана,
и от гнездана пилцено,
и от пилцено крилцана,
и от крилцана перцана,
че гора полна с хайдуте,
с хайдуте и с харамлие.
Та няма млади овчаре
по гора да си ми ходят,
сивоно стадо да пасат,
есни ченкове да цонкат,
кльоти кучета да лаят.
- Де да е Индже да дойде,
хайдуте да си приподи!
Зачу я Индже войвода,
та си във гора отиде,
та на крайчекан вазлезе,
та че са руком прирука:
- Гору ле, гору зелена,
и ти, водице студена,
де ти са, гору, хайдуте,
хайдуте и харамлие?
И хайдуте го зачуха,
един през други бегаха,
един се с друг не видеха,
Индже да ги не застигне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010