Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Песни за Индже войвода

Събрала се е, събрала
кърджалийската дружина
на Стоян Индже войвода,
с Кара Колю байрактар,
с Вълчан страшен хайдутин,
с триста млади юнаци,
с три зелени байрака,
всички с рунтави калпаци
и с кавръклии мустаки -
горе ми накрай Хасково,
Хасково и Папаскюно.
Трикькяче юнче печаха
на ръженът го въртяха,
със сланина го мажеха.
Индже войвода думаше:
- Дружино вярна сговорна,
яжте, дружино, и пийте
и се на варда имайте.
Точите саби френгии,
пълните пушки бойлии,
глашите чифте пищови,
че ни е пътят далеко,
сахате четеридесте,
пък ние ще го вземеме,
дружино, за дванадесте!
Утре е празник личен день,
личен день Свети Костадин,
Костадин, Света Елена,
нестинаре в огън играят
и колят бици курбане.
Утрина рано ще раним,
Хасекията да минем,
в пуста Едига ще подем,
Едига - Бояжикюво,
Едига - Кючук Стамбула,
чуена и прочуена
от Бяло море до Църно!
Там има много боляри,
боляри и чорбаджии,
еснафе - се бояджии,
там има пара без мяра,
там върви алтън сто гроша,
сто гроша, сто и двадесте -
Едига да бастисаме!
Утринта рано станали,
вървили, шу са вървили,
Хасекията минали.
На път гърчета срещнали,
гърчета - едигачене.
Индже гърчета думаше:
- Гърчета едигачене,
стои ли бяла Едига?
Има ли тежки боляри,
боляри и чорбаджии,
еснафе и бояджии,
багрят ли както багреха,
върви ли алтън сто гроша,
сто гроша, сто и двадесте,
има ли в село българе,
боляри ли са като вас?
Гърчета думат на Индже:
- Та стои, белки не стои,
има и много боляри,
еснафе и бояджии,
и багрят както багреха,
че хми е занаят да багрят,
и върви алтън сто гроша.
Българе има по-малко
и са сичките сирмаси,
та на боляри работят,
борчовете си изплащат -
дядови, още таткови
и най-подире и тяхни!
Индже дружинум думаше:
- Дружино вярна сговорна,
карайте коне по-бръжко
ранко в Едига да стигнем,
с аелят хми да влягнем,
с аелят, с говедата -
никой да не ни угади!
Вървяли шу са вървяли,
стигнали бяла Едига.
Аелят в село влизаше,
Индже дружина думаше:
- Дружино, мои момчета,
бърже от коне слизайте
и се в аелят пръсните
да влягнем ведно в селото.
Баби на църква да сварим,
младите булки на врисят,
момите на хорището.
Като в село влягнали,
байрак срекь село забили,
срекь село на мегдането.
Телалин вика низ село:
- Боляри и чорбаджии,
еснафе и бояджии,
сичко си злато носите,
кара грошове с шиници,
и скъпа руба багрена,
цошена и копринена,
та ги войводу давайте,
главите да си откупим,
че ще селото запалят,
запалят да го изгорят
и нас до един изколят!
Носили злато и сребро,
с шиници кара грошове,
купове руба багрена.
Тогаз се Индже провикна:
- Дружино вярна сговорна,
слушайте мойта повеля:
трошите порти, кепенци
и пармаклии чардаци,
грабите колко искате,
българе не закачайте,
българе, още българки,
че си са роби болярски,
болярски още зильлярски!
Я клетва съм се закълнал,
че ставам тяхън побратим,
побратим още бранител,
пазител и покровител,
че един език имаме,
една ни майка раждала,
едно сме мляко сукали!
Тварили руба-денкове,
мешинь дисаги - алтъньнье,
човали - кара грошове,
тръгнали да си отиват.
Вървяли, шу са вървяли,
стигнали река Голяма.
Реката беше слягнала,
дебели клади влечеше.
Вълчан се с конят заплете -
за малко да се удави.
Като реката минали
Вълчан на Индже думаше:
- Стояне Индже войводо,
Стояне мой побратиме,
хайде ме, Индже послушай
тука кюприя да сторим,
на хора хаир да бъде,
с добро да ни запомнят!
Още си дума думаха,
най майстор Вълко насреща,
насреща със чираците,
със зимбилето през рамо
на Самоково ходеха
нови чардаци да правят.
Вълчан на Вълка думаше:
- Вълко ле, баш майсторе,
Вълко ле, наимаш ли се
тука кюприя да сториш -
хората хаир да сторим!
Вълко на Вълчан думаше:
- Вълчане, баш хайдутине,
Вълчане, чедо търновско,
търновско и делиювско,
защо ме викат баш майстор,
ко не мо кюприя да сторя!
И той го Вълчан пазари,
даде му кесе алтъньнье
кюприя да си направи.
Вървили мало ни много,
стигнали извор Пенгюво,
Вълчан на Индже думаше:
- Индже ле, млада войводо,
да слягнем да отпочинем,
конето да си напасем,
студена вода да пием,
и ние, холам, да ядем!
Като пояли, попили,
Индже дружину думаше:
- Дружина мои юнаци,
по пък ме мисъл налегна
зад бели Дунав да минем,
във Влашка земя да подем,
във Влашка земя - Богданска,
че там христяне царуват.
Там ново село ще сторим,
църни угари ще орем,
бяла пшеница ще сяем
и едри влашки махалки!
Пък га се морабе зададе
с руснаците ще се смясиме,
с руснаци - донски казаци,
с турците да се биеме,
с турците, с поганците -
народът да си отървем
от това тегло незнайно!
Каквото каза - тва стана.

 


Мичурин, дн. Царево; на собат (СбНУ 57/1983, № 381 - "Индже напада Едига - 2"; =Петров, М. Народни песни за Индже войвода. С., 2006, № 178).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010