* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушово листе свиреше,
листето свири, говори:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водо ле, студена,
вижда ли, горо, чува ли
от тук хайдути да минат,
моето братче да карат,
моето братче Иванчо.
Гората нищо не дума,
водата нищо не казва,
от гора птичка изпищя -
та си на Янка думаше:
- Янке ле, мома хубава,
ако би гора казвала,
не би я секли дървари;
ако би вода думала,
не би я пили козари.
Снощи хайдути минаха,
твоето братче караха,
твоето братче Иванчо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.