* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
със крушов листец свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
и ти, водица студена,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
вижда ли, горо, хайдути
с Кара Танаса войвода
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят?
Птичка горница пейеше
и на Янка си думаше:
- Йенке ле, булка хубава,
макар и да си хубава,
ала си много глупава!
Ако би гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
не щеше да крий хайдути
под нейни листи зелени -
Щом си издума птичанци,
ето че иде дружина
с Кара Танаса войвода.
Иванчо байрак носяше,
с дълги пушки на рамо,
златян ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и чифте кобур пищови -
не можеш да ги познаеш
кой им йе юнак войвода.
Като ги виде бре Янка,
та че си отри сълзите
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
и ти водица студена,
Развивай, горо, развивай,
развивай листе широки,
изкарай клони високи,
направи сянка дебела,
под теб юнаци да седят,
студена вода да пият.

За тая песен съставителят на БНПП (Ст. Стойкова) отбелязва: "Кара Танас хайдутувал през първата половина на ХІХ в. Бил роден в с. Катунища, близо до Жеравна. За Катунища турците казвали, че е "осем къщи, девет хайдутина". Според П. Хитов той водил повече от десет години по Стара планина малка дружина от десет души. Момчетата му били "отбор-отбрани" и с дрехи "от едно сукно скроени". От един султански ферман обаче се вижда, че начело на 40 хайдути той стигнал чак в Източна Тракия. Изглежда, че известно време той е бил и с кърджалиите (Хитов, с. 70); Константинов, с. 239-240, Жеравна и др.".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.