* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена
и ти, водице, студена!
Вижда ли, горо, хайдути,
Кара Танаса войвода
из тебе, горо, да ходи
и мойто братче да води?
Птичка изпищя в усои:
- Янке ле, булка хубава!
Защо си толкоз хубава,
като си така глупава?
Ако би гора думала,
не би я секли дърваре,
не би тя крила хайдути
под своя бука зелена.
Още пиленце пееше,
ето че иде дружина -
Кара Танас я водеше,
Иванчо байряк носеше,
дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки
и двойни пъстри пищови.
Не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода.
Янка си отри сълзите,
па ми се виком провикна:
- Горо ле, горо зелена,
я развий листе широко
изкарай клоне високо,
направи сянка дебела,
че имам братец хайдутин -
под твоите сенки да ходи,
отбор юнаци да води,
да сече наши душмани
и Цариградски султани.

Съставителите на "Трем" (Ангелов и Вакарелски) отбелязват: "Кара Танас е родом от Жеравна, подвизавал се е в началото на XIX в. по Стара планина, Странджа, изобщо по цяла Одринска Тракия, като смел закрилник на българите по тези краища. Към 1802 г. той обикаля в областта на Силиврия, Ерегли и другаде с чета от 40 души. Турското правителство, тревожено постоянно от неговата дейност, издава султански ферман, с който се заповядва на властите да унищожат четата като разбойнишка. (Виж в. "Зора", 2 IX 1937 г. )".

Съставителят на БНТ (Осинин) отбелязва: "Кара Танас е родом от Катунища, не от Жеравна. В Катунища и сега има живи негови потомци. Според Пан. Хитов той е ходил 10 години по Стара планина с малка дружина, но потеря нийде не е могла да го разбие. Хората му били "отбор-отбрани", все "лика-прилика". Имали еднакво облекло и оръжйе. От Катунища била и Янка, чието братче отишло хайдутин с Кара Танас. Според Петко Славейков Кара Танас изпърво е бил с кърджалиите, а сетне се отделя със своя чета. Върлувал е в Котленско и Сливенско. Движел се е с малка дружина - до 12 човеци. Към 1802 Кара Танас върлува в Източна Тракия с голяма чета. Турското правителство издало султански ферман за унищожение на четата като разбойническа (в-к Зора, 2. IX. 1937). Един стар учител от Катунища ми каза, че Кара Танас никога не е водил чета, а е действувал индивидуално. На работа отивал винаги с пушка. В родното му село всякога е наричан Кара Атанас, а Кара Танас, за когото се пее в песента, ще е бил някой друг, може и от с. Въртица. Гробът на Кара Атанас, смята той, се намирал в старите гробища на селото. Дядо Димо от Катунища ми разправяше (1951), че хайдутите били облечени в джепкани. "Галиба той е бил с голям самурен калпак. Така ги разправяха старите хора. Едни хора бяха, се юнаци!".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.