* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с рожена свирка свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
имаш ли, горо хайдути;
и аз хайдутка ще ида,
на хайдутите войвода,
и зелен байрак ще нося.
То не е било хайдути,
а най е било овчари;
овчари Янка думаха:
- Янке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава,
че със хайдути ще идеш,
със хайдути ще идеш,
на хайдутите войвода
и зелен байряк ще носиш?
Янка им отговаряше:
- Мой си бе баща хайдутин,
на хайдутите войвода,
и зелен байрак носеше;
и аз хайдутин ще ида,
на хайдутите войвода
и зелен байряк ще нося.
Горо ле, горо зелена,
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена,
имаш ли трева зелена?
Тебе те дървари изсекли
и те овчари изпасли!

Началното клише подсказва модела, по който мотивът за Янка, търсеща братчето си и разговаряща с гората, се променя и осъвременява (профанизира) - очевидно промените са сравнително късни, вече в "комитско" време (бел. ред., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.