* * *

Янка разговаря с гората

Янке, моме Янке, леле,
Янке, моме Янке,
Янка двори мела. (2)
Низ Софийско поле (2)
войници се берат
по Янкини двори,
я Янка им вели:
- Войници, войници,
мили новобранци,
откъде идете,
накъде к'идете?
Войници й велет:
- Яно, моме Яно,
от Солуна идем,
за София к'идем,
хайдути да ловим,
хайдути, комити.
Я Янка им вели:
- Войници, войници,
мили новобранци,
и аз брата имам,
и той хайдут оди,
дека го хванете,
не моите го бийте,
при мене докарайте,
язе ке го бия,
с дума ке го карам,
с поглед ке го бия.
Войници й велят:
- Яно, моме Яно,
и да го хванеме,
не го познаваме.
А Яна им вели:
- Моя брат е личен,
сива коня кара,
ален байрак носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010