* * *

Янка разговаря с гората

Яна през гора вървеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо, зелена,
и ти ми вода студена,
искам си, горо, да викна,
да викна, горо, запея,
ала ми сърце не дава -
първо ми либе хайдутин,
по гласа ще ме познае,
при мене, горо, ще дойде,
главата ще ми отреже,
че съм го, горо, лъгала,
лъгала, горо, мамила,
през нашите млади години.

Смесени са два мотива - началото има отношение към мотива "Янка разговаря с гората", а останалото е под влияние на мотива "Невеста (снаха) не иска да пее в гора заради първо либе хайдутин" (бел. съст., Т.М.) .

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.