* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
като си, горо, зелена
имаш ли, горо, имаш ли,
имаш ли сянка дебела,
имаш ли вода студена?
Вижда ли, горо, вижда ли
кара Танаса войвода,
отбор юнаци да води
и мойто братче Иванча?
Птичка от гора изпищя
и на Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
като си мома хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гората думала
не биха я секли дървари,
не биха я пасли овчари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010