* * *

Янка разговаря с гората

Янко, моме Янко, ле,
Янко, моме Янко,
Янко софиянко. (2)
Войници се берат (2)
на Янкини двори.
Я Янка им вели,
вели, ем говори:
- Войници, войници,
като се берете,
къде ще идете?
Я войници велят,
велят, ем говорят:
- Янко, моме Янко,
воз гора ще хванем,
хайдути ще ловим.
Я Янка им вели:
- Войници, войници,
и я брато имам,
и той хайдут ойде.
Ако го хванете,
жив го докарайте.
Войници й велат,
велат, ем говорат:
- Янко, моме Янко,
и да го хванеме,
не го познаваме.
Я Янка им вели,
вели, ем говори:
- Моя брат е личен,
личен та обичен,
бела кона кара,
сино седло носи,
златна юзда юзди.
Я войници велят,
велят, ем говорят:
- Ако го хванеме,
ке го доведеме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010