* * *

Янка разговаря с гората

Гинка през гора вървеше,
из гора, гора зелена,
с крушов си листец свиреше.
Листец свири, говори:
- Горо льо, горо зелена,
и ти ми, водо студена,
нил' виде, горо, нил' виде
през теб хайдути да минат
и мойто братче да водят,
и мойто братче Николчо?
Гората шумти, не чува,
водата бучи, не казва,
от дърво птичка предумва:
- Гинке ле, булка хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да знай гората да дума,
няма я секат дървари;
да знай водата да казва,
няма я пият хайвани.
Иди си, Ганке, с'иди си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.