* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
през гора, през крушовица
с крушово листо свиреше
ем на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, лед вода студена,
ти не видя ли, горо ле,
оттук хайдути да минат,
Кара Атанаса войвода
и моето братче да карат,
и моето братче Иванчо?
Гората ечи, не чува,
водата върви, не чака.
Птичка изпищя от бука:
- Янке ле, мари убава,
като си толкоз убава,
защо си толкоз глупава,
гората уши има ли,
водата очи има ли?
Вчера, Янке ле, минаа
три синджира със роби
и твойто братче Иванчо
със тей беше.
Първия синджир, Янке ле,
се избор моми убави,
убави за сгодяване,
втория синджир, Янке ле,
се избор момци убави,
убави за сгодяване,
третия синджир, Янке ле,
се избор булки убави.
Кога момите викнеа,
викнеа, та заплачеа:
"Бре, нали язък, бре Боже,
за нашта герджик премяна,
сгъната, неразгъната,
кой ще да я разгъне?"
Кога момците викнеа,
викнеа, та заплачеа:
"Бре, нали язък, бре Боже,
за наште лиси биволи,
впрегнати, неразпрегнати,
та кой ще да ги разпрегне?"
Кога булките викнеа,
викнеа, та заплачеа:
"За нашите дребни дечица,
повити, неразповити,
та кой ще да ги разповий?"

Втората половина на песента се разгръща в схемата на друг популярен мотив - "Гората е повехнала, защото през нея са поминали три синджира роби" (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.