* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
листото свири, говори:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водо студена,
не сте ли, горо, видели
от тук хайдути да минат
и мойто братче да водят,
мойто братче, Иванчо?
Гората шуми, не дума,
водата бучи, не чува,
на дърво пиле, славейче,
славейче пее, говори:
- Янке ма, моме хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не би тя крила хайдути.
Майчица що е рожденна
и тя си деца изказва,
ала гората никога никому,
никому дума не казва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010