|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушов листец свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
вижда ли, горо, хайдути,
Кара Атанас войвода,
с негова вярна дружина
и мойто братче със него?
Гората мълчи, не дума.
На дърво птичка продума:
- Енке ле, мома хубава,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Да бе гората думала,
не би се крили хайдути.
Додето птичка издума,
дружината се зададе
с Кара Танас войвода.
Като си Яна видяха,
те се на пътя запряха
и си на Янка думаха:
- Енке ле, мома хубава,
иди се вкъщи прибери
и по горите не ходи!
Гората й пълна с хайдути,
никому нищо не казвай
какво си, Енке, видяла.
Котел (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|