|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше,
с крушово листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти ми, водо студена,
вижда ли, горо, хайдуци
из тебе, горо, да ходят
и мойто братче да водят,
моето братче Иванчо -
Иванчо байряк да носи?
Гора е няма всякога,
никому нищо не казва.
Тамън си Янка издума,
ето че иде дружина:
Кара ми Танас войвода,
Иванчо байрак носеше
и си на Янка думаше:
- Сестро ле Янке, сестро ле,
като си толкоз хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не би я секле дърваре,
не би я пасле овчаре,
не би се криле хайдуци!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 23 - "Янка търси брат си
в гората").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|