* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
водице бистра, студена,
горо льо, ще те попитам,
правичко да ми обадиш,
хайдути минаваха ли
с Кара Танаса войвода,
и с мойто братче Иванча.
Птичка през гора хвърчеше
и на Енчица думаше:
- Енчице, булка хубава,
хубава, ала глупава,
що питаш, Енке, гората,
гората още водата,
гората нивга не дума,
водата бръмчи, не чува,
мене попитай да кажа,
правичко да те не лъжа,
снощи хайдути минаха,
Кара Танас ги водеше,
Иванчо байряк носеше,
минаха и заминаха,
ала ще да те науча
да идеш, Енке, да идеш,
на големия Бакаджик -
там ще Танаса намериш
и твойто братче Иванча.
Като го видиш, Енке ле,
отдалеч му се поклони,
отблизо ръка целуни,
ръката и коляното,
тогаз ще да те послуша,
братчето да ти отпусне,
братчето, малък Иванча.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010