* * *

Янка разговаря с гората

- Горо ле, горо зелена,
колко си, горо, зелена,
още дваж да си листната,
че имам брата айдука,
потера да го не фанат!
Гора Тодори говори:
- Проклета да си, Тодоро,
защо не си ми казала,
че имаш брата айдука!
Вчера потера замина,
и твоя братец водеха,
опък му ръце вързале,
с турско червено реман'е
и го завеле, превеле
у това село Борован.
У Борован хоро играет,
край хоро стоят три моми,
у Стоян гледат и плачат.
Гледал ги е войвода,
па си Стояну говори:
- Стояне, младо айдуче,
че чии са тия три моми,
та у теб гледат и плачат?
Стоян войводу говори:
- Войводо, наша заптийо,
като ме питаш, ще кажа -
досега мои са биле,
отсега не знам чии ще са...
Русата, русокосата -
она е мене сестрица;
белата, белоликата -
тя е мене чичова;
черната, чернооката -
това е мене либето!
Войвода каже Стояну:
- Стояне, младо айдуче,
просто да ти са бесилки!

Вариантите от Северозападна България не пазят в ясен вид изходния мотив - в този запис срещаме клишета, напомнящи други известни песни ("Хайдутин на бесило", "Сред Борован хоро играе") (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.