|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Янка разговаря с гората
Янка през гора вървеше
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
като си тука на пътя,
на пътя на кръстопътя,
вижда ли, горо, хайдути
из тебе, горо, да ходят
моето братче да водят,
моето братче Иванчо?
На клонче пиле славейче,
то си на Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
защо си толкоз глупава?
Ако би гора думала,
не бе я секли дървари,
ако би вода думала,
не би я пили овчари.
Вчера хайдути минаха,
твоето братче водеха,
то най-напред вървеше,
зелен си байрак вееше.
Градница, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|