 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Доно ле, море Доно!
Дона ле гора вели:
- Горичко зелена,
водичко студена,
като тука течеш
и зиме и лете,
не виде ли, горо,
мойта ле милна брата, (2)
капитан Алекса?
Гора на Дона дума:
- Беки сам го вишла,
не сам го познала!
- Мойо брат бенлия -
девет рани носи,
се са куршумлии,
а десета рана
ситна съчманлия.
Ален байрак носи,
дробен аскер води.
На главите носат
руските капели,
на рамена носат
турските берданки,
турските душманки.
- Доно ле, мари Доно,
снощи тука беше,
на чешма кондиса,
раните си изми,
кърпите си опра
и па се превърза.
Габрене, Петричко (СбНУ 61, № 829 - "Дона пита гората за брат си капитан Алекса").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010