* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеши
с крушево листо свиреши
и на гората думаши:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле, бистра студена,
гиздава Мургаш планино,
имаш ли, горо, хайдути,
из тебе, горо, ходят ли,
за мене, горо, питът ли?
Гората мълчи не дума.
През гора птичка фъркъше,
като фъркаше църкаше
и си на Янка думаши:
- Янке ле, млада девойко,
снощи от тука минаха
дор тристе млади юнака,
с Кара Танас войвода
и твойто братче Иванчо
син-зелен байряк носеше.
За тебе Янке питаа.
Дукат си дума издума
и дружината пристигна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.