* * *

Янка разговаря с гората

Янка през гора вървеше,
с крушево листо свиреше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо, зелена,
и ти водице студена.
Виждам ви горо, вес дене,
затуй че да ви попитам:
Не минаха ли зарана,
зарана, преди три години,
трима юнаци вършини,
измежду тях мой братец Иванчо.
- Янке ле, моме, ми хубава,
като си толкова хубава,
защо си толкова глупава:
Ако бе гора думала,
щеше ли Янке през нея,
юнаци Янке да минават!
Птиче през гора хвърчеше,
Янка на нея продума:
- Птичке ле, птицо, птицо ле,
като из небето издигащ,
не видя ли трима юнаци,
измежду тях мой братец.
Птичка на Янка думаше:
- Янке ле, моме, ми хубава,
като си толкова хубава,
защо си толкова глупава:
Ако бе птичка думала,
щеше ли Янке юнаци
под небето да минават!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.