* * *

Янка от балкан слязла

Погинал ми е Айдар байряктар,
като погина, кой го утрепа?
Утрепа го Мица Попова,
утрепала го, закопала го
между два друма, между раздрума.
На нозете му върба насади,
на гръдите му цвекье насея,
над главата му цръква направи
и над очите писмо написа;
над устата му чешма изведе -
кой ка помине - вода да пийне,
кое е морно - сенкя да найде,
кое е младо - цвекье да кьине,
кое е грешно - в цръква да иде,
Бога да моли, Мица да фали:
"Честита майкя със това чедо,
със това чедо, със тоя юнак,
що е направил на друми хаир,
на друми хаир саде за сеир,
яко нагласен за вечен спомен!"
Турци питали и опитали,
че мома Мица турчин убила,
та затова е хаир сторила -
на друмо хаир саде за сеир.
Уловили са Мица Попова,
закарали я на турски конак,
та й турили тежки томруци,
на двете ръце - две белендзии,
а на гръдите с ока тегоба,
па на нозете железна пранга.
Доде петлите еднъж изпеват,
три пъти Мица на суд изкарват.
- Ти утрепала Айдар-байряктар?
- Та баш за право и не баша го,
че една гуша и една душа!
Кой що е тражил, он си намерил -
що ще байряктар по седенките!?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010