* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, зачули,
все по големи кярове,
там горе в равна Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо,
той си момчета посъбра,
все отбор млади юнаци.
Не ги Неделчо заведи,
горе ми в равна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
у Сливенските балкани,
у Котленските боази.
Ходили, хайдутували,
цели ми три години,
никакви кярове нямали,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, Чолак войвода,
ний не щем тука да седим,
искаме да си отидим,
из наш'те мили домове!
Неделчо дума момчета:
- Я се всичките сберете,
едного булка ще правим,
в Сливен ще го пратиме,
от паша пари да вземе.
Всички се момчета събраха,
Неделчо за булка избраха,
че му бяло лицето,
че му руса косата,
че му тънка снагата.
Женски му дрехи облякоха,
с бяло го було прибулиха,
и го към Сливен пратиха.
Неделчо на паша думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
ази съм булка под було,
вчера ми беше сватбата,
този ми Неделчо Чолака,
сичките пътища завардил,
из Сливенските балкани,
сички сватбари изби,
само се ази отървах,
дошла съм да ти се оплача.
Кат зачу паша тез думи,
право ми на крака стана,
и си на момчета думаше,
петстотин черни манафи:
- Сливенски балкан идете,
Чолак ми войвода хванете,
жив и здрав при мен доведете!
Нали бе булка хубава,
паша към булка посегна,
да си булка прегърне,
но излезе булка по-силна,
паша у земя удари,
и му на гърди стъпи.
Че хвърли було от глава
и остана в дрехи хайдушки,
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
аз не съм булка под було,
аз съм Неделчо войвода,
жив и здрав пашо при тебе.
Я давай, пашо, я давай,
твоето тежко имане,
от сиромаси събрано!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010