* * *

Хайдушка сватба

Та чуло ли се, видяло -
сред-лято слана да пада,
сред-зима гърмеж да гърми?
сега е слана паднало,
сега е гърмеж гърмяло,
та й осланила сланата
все по гората шумата
и по полето тревето,
та останаха юнаци
на тия голи поляни.
Младен бе млада войвода,
Дамян бе млад байрактарин.
Младен ми седна да плаче.
Дамян Младену думаше:
- Младене, млада войвода,
я недей седи, та плака!
Ти не приличаш млад юнак,
ами приличаш девойка.
Разпаши пояс копринен,
на було да го направим,
па го, Младене, наметни,
па ни, Младене, поведи
през тия честум жътвари!
Жътвари ще ни попитат:
"От де сте, та от къде сте,
отдека ви й булката
и кои ви са кумове,
и кои ви са девери,
и кои ви са калини?"
Ние ще да им речеме:
"Га ни питате, да кажем
от де сме, та от къде сме,
отдека ни е булката
и кои ни са кумове,
и кои ни са девери,
и кои ни са калини -
булката ни й от нази,
кумове ни са пушките,
куршуми ни са девери,
саблите ни са калини."
Младен Дамяна послуша -
разпаса пояс копринен,
та на було го направи,
па ми го Младен наметна,
па ми ги Младен поведе
през тия честум жътвари.
Жътвари ги попитали:
- От де сте, та от къде сте,
отдека ви й булката
и кои ви са кумове,
и кои ви са девери,
и кои ви са калини?
Те на жътвари думаха:
- Га ни питате да кажем -
отаде сме, та откъде сме,
отдека ни е булката
и кои ни са кумове,
и кои ни са девери,
и кои ни са калини -
булката ни й от нази,
кумове ни са пушките,
куршуми ни са девери,
саблите ни са калини.
Вървели, що са вървели,
па са в София отишле,
във софийските конаци,
па при кадия отишле,
булка ръка да целува.
Кат' се навела булката,
ръка да му целува,
Младен ми на крак подскокна,
па си саблята измъкна,
та му главата отряза!
Па са в конаци увлели,
та са имане назели,
па са в гората бегали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010