* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло, видяло,
сред лято слана да падне,
на личен ден, на Петровден,
голяма пакост направи,
на поле трева изгори
и на гората листата,
и на лозята шумата.
Този ми Вълчан войвода
със седемдесе юнака,
със седемдесет и седем,
и Стайко байрактарина.
Вълчан на Стайко думаше:
- Какво ще, Стайко, да правим,
като гората почерня,
почерня, още погрозня,
къде хайдути ще крие?
Стайко на Вълчан думаше:
- Язък е, холан, Вълчане,
дето те хора наричат,
че си бил мечка щръвница,
щръвница, мечка кръвница.
И туй ли да те науча,
ти бръкни в куюм джобове,
извади златно огледало,
наред момците оглявай,
кой има лице моминско
и има вървеж момински,
и има сърце юнашко,
него за булка ще сторим;
кой има тънки мустачки,
него за ерген ще сложим.
Стайко ми байрактарина,
той има лице моминско
и има сърце юнашко -
него за булка ще сторим.
Този ми Вълчан войвода,
него за ерген ще сложат.
Стайко на Вълчан думаше:
- Аз ще в София да ида,
ще взема барут, патрони,
ще взема бяло белило
и пусто турско червило,
момците зълви ще сторим,
коли с кирия ке взема.
Голяма сватба дигнали,
през сред София минават.
Софийски стари бабички,
и те на улица излизат,
сред лято сватба да гледат.
Софийски млади девойки,
те се на хоро хванали
и се с очи погляват,
една си на друга думаха:
- Какви са такива девойки,
много им ръце корави,
корави ръце, юнашки?
Пред сватба бяга циганче,
то пред булката отиде,
че й булото отпретна
и го в очи погледна,
бързо се назад повърна
и си при паша отиде,
и си на паша думаше:
- Пашо льо, пашо ефенди,
как смееш, пашо, да пущаш,
хайдути през София да минат -
този е Вълчан войвода
и Стайко байрактаринът!
Паша заповед издаде,
бързо сватбата да запрат,
булката и младоженека
бързо при паша да идат.
Паша на булка думаше:
- Булче ле, младо зелено,
къде нас тук е адетя,
булчето було да претне,
ръката да ми целуне,
голям ще бакшиш да му дам,
една ми жълта жълтица.
Булка на паша думаше:
- И ний си адет имаме,
докат се булка не венчай,
булото си не отпрята.
Стайко си паша улови,
с лява го ръка прегърна,
с дяснаму глава отряза
и на другари думаше:
- Зимайте жълти жълтици,
зимайте меки рубета,
на брой са много,
а на тежина по-малко!
Сички си у вас идете,
булки и деца гледайте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010