* * *

Хайдушка сватба

Излязъл Ненчо войвода
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина
със свойта вярна дружина.
Завардил Ненчо пътища,
пътища, още друмища,
не дава птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине.
Паша се виком провикна
на свойта царска потеря:
- Събирайте се, гавази,
бързо коне оседлайте,
манлихери нарамете,
и остри саби вземете,
на връх на Стара планина идете,
Ненчо войвода хванете
с негова вярна дружина
и при мене доведете.
По сред лято, на Петровден
паднала слана есенна,
та осланила гората
и по гората шумата,
и по полето тревата,
Ненчо се викам провикна
на свойта вярна дружина:
- Я ми се наред вгледайте,
кой му е руса косата,
кой му е тънка снагата,
кой има поглед, бе, женски,
него ще булка сториме,
сам ще бъда младоженец.
Колю му руса косата,
Колю му тънка снагата
и има поглед, бе, женски,
него го булка сториха,
а Ненчо - младоженеца.
- През Солун града ще миинем,
солунско кафе ще пием,
на паша поклон ще сторим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010