* * *

Хайдушка сватба

Паднало й слана и мана
у село, покрай селото.
Никому й зарар не стори,
Стоянум зарар сторила,
сторила и направила -
двете му ниви сгорила;
първата нива - бял ориз,
втората нива - чер пипер...
Изгори слана, ослани
на гората листето,
и на полето тревето;
сред поле дърво високо,
под дърво лежат хайдути -
Мартин и Стайко двамата,
двамата върли хайдути...
Стайко на Мартин думаше:
- Йолдаш бе, кардаш, Мартине,
ти имаш лице моминско,
аз имам снага юнашка -
да метнем було червено,
и ний у село ще идем,
у ново село Удица.
Когото срещнем и стигнем,
все ще му ръка целунем,
да н' ни хората познаят,
дето сме върли хайдути.
И тий у село слягъли,
у ново село Удица -
когото срещнат и стигнат,
все му ръката целуват.
Отподире тича циганче,
циганче черно, омразно.
Циганче тича и вика:
- Слушайте, хора селяни,
тез не са булка, бре, и зет,
нал' са върли хайдути -
Мартин и Стайко двамата!
Мартин циганче думаше:
- Циганче черно, омразно,
мълчи, циганче, не казвай -
ще те живичко уловим,
от нейтите ще те задерем,
ще ти кожата напълним
със тригодишен бузалък!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010