* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
послани гора зелена
и таз червена калина;
току остало, остало
едно зелено яворче,
и под яворче седяха
до седемдесе юнаци,
до седемдесе и седем.
Един си други думаха:
- Хайде се наред гледаме
кому са черни очите
и сключени му веждите,
и тънка му е снагата,
кому е женско лицето,
невяста да го престорим,
през село да го преведем,
да се не сетят хората,
че ми са това юнаци,
еми да речат хората:
"Това е сватба горненска!",
та нема сваха никаква.
Марко и Мартин два брата,
Марко Мартину думаше:
- Хайде си тебе направим,
невяста да те преведем,
бею на гости заведем,
че теб е тънка снагата
и черни ти са очите,
и сключени ти веждите...
Предрешили го невяста,
па го през село превели,
та при конака стигнали;
всички Мартина учеха:
"Като си влезеш при бея,
отдалеч му се поклони,
ужка му ръка целуваш -
ти да му бръкнеш в гърлото,
гръцманя да му извадиш
със черни-бели дробове!"
И Мартин така направи -
ужка му ръка целува,
той му гръцманя извади,
па се назаде обърна,
та ритна ковчег брашовски,
та се жълтици пръснаха
по бейовата постилка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010